Киселова: Парламентаризъм или диктатура? Изборът е наш. От усилията на избраните

Киселова: Парламентаризъм или тирания? Изборът е наш. От напъните на определените от народа, от нас зависи дали парламентаризмът ще успее да оцелее и да се утвърди
като ръководство чрез дискусия,
а не да се трансформира в тирания на кресливо малцинство или на безмълвното болшинство. Това би било принуждение над Конституцията, което не би трябвало да позволяваме. Това сподели ръководителят на 51-вото Народно заседание доцент Наталия Киселова и народен представител от „ БСП-Обединена левица “ в декларация от името на парламентарната група.
Декларацията е във връзка 34-годишнина
от подписването и влизането в действие на Конституцията на България на 12 юли 1991 година от Седмото Велико Народно заседание.

Днес одобряваме националното единодушие като даденост, която е покрита с праха на времето, забравяме, че полемиките, които се организираха в Седмото Велико Народно заседание, бяха по какъв начин да се ползва,
а не по какъв начин красиво да се декламира Конституцията,
сподели още Киселова.

В началото на декларацията тя означи, че за българското общество и българската държавност този главен закон е израз на нова политическа просвета, на нови демократични нрави, които бащите учредители са създали уверено,
с мисъл за отечеството.
Това би трябвало да се съобщи изключително изрично през днешния ден, когато има нескрити опити да се прави пояснение на отминали събития, които не дават отговор нито на духа на времето, нито на буквата на конституционните правила и разпореждания, посочи Наталия Киселова.
Длъжни сме да помним дните,
в които бе основан главният закон на България, тъй като точно тогава народните представители осъзнаха своята отговорност и не позволиха омразата, която бе подхранвана от страховете на хората, да надделее над държавническата отговорност.
Онова болшинство от 313 народни представители,
които подписаха Конституцията, осъзнаваше своята отговорност, съобщи Киселова. Оттогава до през днешния ден републиканската форма и парламентарното ръководство на нашата страна са без различни. Днес на Народното събрание
още веднъж са нужни такива народни представители,
които да са на равнището на провокациите на времето, да осъзнаят своята задача и отговорност пред българския народ, сподели също тя.

Киселова напомни думите на Гиньо Ганев, че
компетентността значи да имаш умения да общуваш
с всички и да се грижиш за всички неща. За политическата рецесия, за ситуацията, в което изпаднаха политическите партии и системата на държавни органи в последните четири години постоянно търсим минусите в Конституцията, а не у себе си.
Време е да стартираме да я прилагаме,
да спрем да я неодобряваме и изопачаваме, с цел да реализираме някакви мимолетни преимущества пред политическите си съперници, настоя тя.

Конституцията не е резултат, тя е гаранция за мирния преход към народна власт у нас, който не трябва да разрушавам. Днес тя е гаранция за нашето европейско настояще и бъдеще. Конституцията от юли 1991 година след
Търновската конституция заложи парламентарната форма
на ръководство. Въпросът за парламентаризма през днешния ден постоянно се изчерпва с разбирането за Народното събрание като висш орган на властта, а той не подобен, добави Наталия Киселова. Тя изясни, че по смисъла на Конституцията
нашият парламент не е безспорен във властта си.
Той упражнява надзор върху изпълнителната власт, само че този надзор се отнася до публичната значителност на дейностите на изпълнителната власт и не може да подмени ролята на другите държавни органи.
В декларацията се акцентира, че връзките
сред болшинството и малцинството са определящи за пълноценното действие на законодателния орган. Количественият превес на гласовете на болшинството не значи, че малцинството не би трябвало да бъде чуто и разбрано, че не би трябвало да се одобряват оферти на малцинството,
единствено тъй като е малцинство, уточни Киселова.
Това малцинство трябва да бъде интензивно, да взе участие в законодателната активност, а не да възпира и препятства активността на законодателния орган, настоя също Наталия Киселова и добави, че градивното малцинство е изискване за осъществяване
на рационални законодателни оферти,
които са от изгода за най-широк кръг от жители и за обществото като цяло. Главната задача на парламентарното малцинство е да се потвърждава като опция на полето на законодателния развой, а не посредством дейности, които нямат нищо общо с парламентаризма и конституционализма, сподели още Киселова.
В декларацията се акцентира, че спешните трендове
в актуалния парламентаризъм се обрисуват задоволително релефно и в нашата парламентарна процедура. В основата на демократичната концепция се намира разбирането за присъединяване на всички жители в процеса на намиране на политически решения.
Фрагментацията, разделянето,
опълчването в българското общество са безспорен факт. Именно превъзмогването на тези несъгласия се явява съществена отговорност на нас, на политическите сили, които са излъчили политическото посланичество през днешния ден, съобщи Наталия Киселова.
Формулирането и отстояването на общи
за по-голямата част от българските жители интереси ще извади Народното събрание от заплахата да се трансформира в пленник на популизма и конституционния нихилизъм – феномени, които заемат все по-широка територия в парламентарните практики. България се оказва европейски първенец по парламентарен нихилизъм. Нека да се върнем към същността на Народното събрание, чиято съществена концепция е да бъде конгрес на нацията, прикани тя.